Мнение на енергийният анализатор Иван Хиновски   Кирил Петков и

Мнение на енергийният анализатор Иван Хиновски   Кирил Петков и Асен Василев евентуално от дълго време съжаляват за признатата номинация на Александър Николов (неизвестно от кого?!) за министър на енергетиката в кабинета на „ Продължаваме промяната “. И през днешния ден си сърбат попарата за това, че изгубиха публичен имидж по някои значими енергийни тематики точно поради дейностите на това лице. А главната причина известна в енергийните среди е извънредно лимитираната подготвеност на този министър по комплицираните въпроси на енергетиката, които той до края на мандата си по този начин и не разбра. Ръководенето на бранша като финансова конструкция му нанасе тежки вреди, който на практика „ замръзна “ за интервала на ръководството му. Още по тематиката АЕЦ 20 окт 2022 Осемте месеца „ безвремие “ на Александър Николов отпред на българската енергетика мъчно ще се компенсират, тъй като през днешния ден подобаващите условия за промени, финансови одити на компании и издание на резултатите за редица противоречиви капиталови планове в енергетиката, които тогава съществуваха през днешния ден не може да се повтори. Както и придобилата гласност шеговита смяна на името на  министерството от Министерство на енергетиката, на Министерство на „ фактурирането “. За тези 8 месеца в това минстерство доста малко се работеше енергетика, а повече напълно друго. Много може да се приказва и написа по тематиката за нанесените вреди на бранша от този министър, и това следва. Настоящият мой разбор е провокиран от последните повърхностни, само че доста рискови за енергийната сигурност на страната мнения на Александър Николов във връзка проблема с нуклеарното гориво за АЕЦ “Козлодуй “. За всички нуклеарни експерти е повече от явно, че господинът няма никаква визия от комплицираната спецификата на нуклеарната сигурност обвързвана с плануваната диверсификация на нуклеарното гориво на централата. Нещо повече, той даже не се е срещнал с регламентите в настоящите нуклеарни регулаторни документи в страната и в Европейския съюз, със тактиките и политиките по доставките на нуклеарно гориво на други страни от Източна Европа експлоатиращи ВВЕР, с европейската конюктура в региона на нуклеарните горива. И това изяснява всичко. Несиметричната реакция на господин Николов във връзка анулацията на едно неправилно, рисково за нуклеарната сигурност на страната и ограничаващо конкуренцията решение на Министерски съвет от 13.07.2022 година отразено в Протокол 29, т.45 (предложено от него и  вкарало страната в тази неуместна обстановка!) потвърждава най-малко една, само че може би всички от следните 4 хипотези: 1)    Или господин Николов не знае, че на самостоятелен нуклеарен регулаторен орган в страна от Европейски Съюз не могат да се слагат ултимативни периоди като „ най-късно до.. “ за взимане на решения като в това Решение и е подвел Министерски съвет за неговата нужда.(В тази връзка значимо е да се изтъкне, че графика за лицензиране на новото гориво е координиран с Агенцията по доставките на Европейска комисия и си следи от нея). 2)    Или че не е осведомен с рисковете и следствията от едно закъснение на процедурата за лицензиране на новото нуклеарно гориво за 5-ти блок на АЕЦ “Козлодуй “ от единия от двата евентуални снабдители - Уестигхаус, тъй като другия-Фраматом няма нужда от лицензиране,   3)    Или някой го е заблудил, че лицензирането на ново нуклеарно гориво е като промяната на стандартното гориво в една Топлоелектрическа централа (Става въпрос за създаване, разискване и приемане от АЯР в нормативно избрани периоди на над 23 комплицирани механически разбори и обосновки от лицензианта), 4)     Или лобира за ползите на комапанията, която сега е в интервал на лицензиране на продукта си. Ще разгадавам казуса като посочи, че в основата на проблема е съревнованието за нахлуване на монополизирания от Русия български пазар на нуклеарни доставки (руската компания ТВЭЛ) сред двата евентуални снабдители на нуклеарно гориво за ВВЕР-1000 на централата – Уестигхаус и Фраматом. И българското държавно управление по никакъв метод не трябва да демонстрира желания, каквито прозират от въпросното решение на Министерски съвет, тъй като това  може да докара да тежки последици за имиджа на страната в Европейски Съюз, диипломатически проблеми, а при определин условия и опасности за енергийната й сигурност. Да, страната твърдо би трябвало да бъде за диверсификация на доставките на нуклеарно гориво за АЕЦ “Козлодуй “ и преустановяване на  монопола на Русия, само че не на цена, която заплашва енергийната сигурност и работата на атомната централа. Да, само че при най-изгодните за страната търговски и безопастностни условия и по проект и график по сходство на други страни в Източна Европа, направили сполучливо този преход. Четейки това решение на Министерски съвет от 13.07.2022 година не мога да кажа, че то е съобразено с тези 2 значими условия и повода за това е, че Александър Николов е въвел в илюзия Министерски съвет, че единият от двата кандидат-лицензианти няма нищо общо с доставки на артикули и услуги от Руската федерация и е предложил това решение с концепцията, че то ще „ форсира “ лицензионния развой и ще обезпечи преимущество като време (но неразбираемо като стопанска система!) на единия лицензиант. При това знаейки доста добре, че към този момент е налице публично деклариран интерес от френската Фраматом за същата услуга. На тази основа разумна и основателна е анулацията на това решение на Министерски съвет от 13.07 по т.45 с ново решение на служебния Министерски съвет, което с изключение на, че приключва действието на нелегално поставения период за правене на лицензионни документи свързани с нуклеарната безопаснос на централата на АЯР, анулира краткотрайно и възбраната за доставки на артикули и услуги с генезис от Руската федерация от 2025 година. На пръв взор разумно за „ международната правдивост “, само че тази възбрана в действителност блокира и доставките на гориво от Уестнгхаус по простата причина, че 14% от доставките на уранов диоксид за произвеждане на нуклеарно гопиво от заводите на Уестингхаус е с генезис от Руската федерация?! Разбира се, френската компания Фраматом е в явна  взаимозависимост от доставките на артикули и услуги от Руската федерация, тъй като горивото за ВВЕР-1000, което създава по лиценз и оферира е произвеждане на смесено дружество сред компанията и съветската ТВЭЛ и с изключение на технологията, тя внася и някои градивни детайли на горивните касети които внася от Русия и влага в производството.  На този декор енергийните експерти основателно задават въпроса какъв е изхода, когато признатата възбрана в действителност се разгръща и над двете компании-кандидатки?     В този тупик от неразбираеми условия и опасности за централата напълно разумно е взетото решение за оповестяване на интернационален търг за доставките. И приемане на компромис и отсрочване на това решение. Изрично желая да подчертая, че решението за пристъпване към образуване на интернационален търг не е политическо, а е препоръчано от експертния съвет по нуклеарни въпроси към БЕХ.            Ще задам няколко основателни въпроси към нуклеарната общественост (дано и господин Николов проумее същността им) като разновидности на политики: 1)     Кой и за какво се опасява от търг за доставките на нуклеарно гориво за АЕЦ “Козлодуй “? 2)     Защо Чехия съумя да реализира компремис и двата реаактора в АЕЦ “Темелин “ ще работят – единия с американско гориво, а другия – с френско? 3)    Защо другите страни от Източна Европа експлоатиращи ВВЕР откриха баланс и аргументираха отлагането на този сериозен проблем за отвод от доставки на артикули и услуги от Руската федерация? Ще припомня на въпросния господин Николов, което той сигурно не знае, че процеса на лицензиране на новото нуклеарно горпиво и „ оставяне “ на българския нуклеарен регулатор да работи без напън в нормативно откритите периоди се следи доста деликатно от Европейските институции и по-специално от  Асоциацията на европейските нуклеарни регулатори WENRA (в който решаващо въздействие имат френските специалисти!) и въпросното решение от 13.07.2020 г ва Министерски съвет към този момент е провокирало угриженост. Да не приказваме, че това асиметричо отношение и занемаряване на единствения вероятен достачик на нуклеарно гориво за нашата атомна централа от страна-членка на Европейски Съюз провокира доста въпроси и може да има и други последици за България, в това число и дипломатически.